F. E. Sillanpää (1888–1964)

F.E. Sillanpään romaani Ihmiselon ihanuus ja kurjuus ilmestyi vuonna 1945 kustannustoimittajan kokoamana. Tuolloin Sillanpään luovuus oli jo sammunut alkoholismin alle, eikä Nobel-palkittu kirjailija tuottanut uutta tekstiä. Romaanissa Sillanpää katselee taaksepäin, sotaa edeltävään aikaan; myös hänen 1950-luvulla valmistunut muistelmasarjansa perustui pitkälle ennen sotia kirjoitettuihin teksteihin.
Romaani – samoin kuin Matti Kassilan elokuvaversiokin – kertoo luovuutensa hukanneesta kansainvälisesti palkitusta kirjailijasta sodan kynnyksellä. Hahmo on helppo tulkita Sillanpään omakuvaksi. Sillanpään teksti huokuu elämään pettymistä, väsymystä ja turhautumista, jossa avioliitto koetaan arjen vankilaksi, josta paetaan alkoholiin ja nuoruusmuistoihin. Kirjailija Martti Hongisto lähtee juovuspäissään tapaamaan nuoruudenrakastettuaan Annaa Lepaan kartanoon. Martti ja leskeksi jäänyt Anna päätyvät sänkyyn, mikä kohottaa Martissa hetkeksi miehistä luovuudentuntoa. (Kirjasampo)… (meer)

Франс Емил Силанпее става първият финландски писател, комуто през 1939 г. Нобеловият комитет присъжда награда за литература. Според критиците, най-добрият роман на Силанпее е „Свещена нищета”, издаден за пръв път през 1919 г. Залових се с четенето на въпросното произведение, и след няколко дни, прекарани в свещени читателски мъки, мога да споделя, че не открих никакви художествени достойнства в романа. Предполагам, че целта на автора е била да покаже еволюцията на финското общество по времето на борбата за национална независимост на Финландия, посредством биографията на произволно избран герой от селската работническа класа – от неговото раждане до смъртта му. Произведението следва историческата хронология на събитията, но в основната си част се състои от описание на отделни случки и факти. За да разбере смисъла, читателят трябва да е сериозно запознат с историята на Финландия, тъй като контекстуално не става ясно кой за какво и срещу кого се бори в борбата за независимост. Говори се за шведи, говори се и за руснаци, като авторът явно допуска, че читателят няма нужда от обяснение кой кого владее, и кой кого освобождава.
По отношение на героите в романа – абсолютизирани образи на доброто и лошото, без нюанси, без характери. Индивиди, в най-елементарната си форма, които извършват някакви действия, които трудно бих нарекъл „фабула”. На романа липсва цвят, липсва фабула и добре развита централна тема. И ако „Свещена нищета” е най-добрия роман на Силанпее, не искам и да си помислям какво ли представлява някоя от по-посредствените му творби…… (meer)

"The summer-morning death of Silja, that lonely figure left to her own resources, may thus be seen as the end of a long chain of events that we can regard as beginning thirty years earlier, when Silja's father, Kustaa, inherited the Salmelus farm."
So begins this novel, which then takes us back through the events of young Silja's sad life: her father's marriage to a woman of unfortunate family, plus his own weak character cause the loss of the family farm. Further events find the girl working as a maidservant on a succession of farms, until while working for a kindly professor, she falls in love. The beautifully written account of Silja's emotions that midsummer is perhaps the loveliest part of this novel.
Towards the end, as war breaks out between the Red and White factions, I felt my interest beginning to wane slightly, but nonetheless a great novel.… (meer)