Recommended by Amanda Asipilcueta, friend

¿Cuál es el secreto que encierra La casa verde? La casa verde transcurre en dos lugares muy alejados entre sí: Piura, en el desierto del litoral peruano, y Santa María de Nieva, una factoría y misión religiosa perdida en el corazón de la Amazonia. Símbolo de la historia es la mítica casa de placer que don Anselmo, el forastero, erige en las afueras de Piura. Novela ejemplar en la historia del boom latinoamericano, La casa verde es una experiencia ineludible para todo aquel que quiera conocer en profundidad la obra narrativa de Mario Vargas Llosa.

8432222615

¿Cuál es el secreto que encierra La casa verde? La casa verde ocurre en dos lugares muy alejados entre sí, Piura, en el desierto del litoral peruano, y Santa María de Nieva, una factoría y misión religiosa perdida en el corazón de la Amazonía. Símbolo de la historia es la mítica casa de placer que don Anselmo, el forastero, erige en las afueras de Piura.

След наистина усърден опит да прочета романа, нямаше как да не се запитам как е възможно един писател да бъде едновременно толкова несигурен, и така амбициозен. Пишейки едва втория си роман, когато все още му липсва собственият писателски почерк, Льоса се захваща с предизивикателството да копира стила на любимеца си Фокнър, създвайки един лабиринт от понякога преплитащи се истории, случващи се в Северно Перу, което е единият обединяващ ги елемент. Другата нишка, която се преплита в сюжетите на паралелните истории, е тази на условната главна героиня в романа, която, обаче, в различните мизансцени и времеви хоризонти, носи различни имена или прозвища, което създава допълнително предизвикателство за читателя.
За разлика от Фокнъровата "Врява и безумство", където хаосът на потока на мисълта постепенно се канализира в течение на повествованието, и където краят на романа обяснява началото, в "Зелената къща"
наблюдаваме прогресивно разгръщащ се хаос в сюжетните линии. Читателят е оставен сам да се ориентира, ако може; сам да отгатне кой герой как се казва в отделните парчета от историята; сам да разбере кое събитие предхожда друго.
Историите са смесени почти съвсем механично - в рамките на един абзац отделните изречения принадлежат към различни истории; диалозите на една и съща страница се отнасят към различни събития, времена и герои, и от читателя се изисква пределна концентрация, за да може да проследи кой говори, за какво говори, и кога го говори. Читателят е поставен в ролята на ученик, който влиза в клас по средата на часа, и се опитва да отгатне кой предмет се преподава, и какво е било казано, преди той да влезе. Личното ми преживяване като читател беше на гузен тройкаджия, който си бие главата в стената, самоизтезавайки се защото не може да схване поредната теория от урока по физика, която всъщност просто не му е била обяснена от преподавателя.
В заключение мога да кажа, че ако това беше първият роман на Марио Варгас Льоса, който ми попада, втори със сигурност нямаше да има. Освен да се доказва като виртуоз на модерния роман, боравещ с литературни похвати, еквивалентни на тези от висшия пилотаж при летците, по мое мнение един писател трябва да се отнася с уважение към читателя си. В крайна сметка редовият читател чете за удоволствие, и именно той е този, който издига писателя до литературния Олимп. Не литературната критика, нито дори Нобеловият комитет. Читателят! ( )